триъгълник на Карпман, жертва, агресор, спасител

Понякога отношенията ни с другите са трудни. Имаме чувството, че се въртим в омагьосан кръг. Възможно е в такива случай несъзнателно да играем едни и същи роли, с които да предизвикваме съответното поведение у другите. Понякога само влизайки в роля успяваме да комуникираме собствените си нужди. Всяка роля има свой собствен език, свои вярвания и поведение през което се изиграва в реалността.

Една интересна психологическа теория, идваща от перспективата на транзакционния анализ, е триъгълникът на Карпман. Той е наречен на името на своя създател американския психотерапевт Стефан Карпман. Самият той го нарича още “триъгълникът на драмата”. Този модел често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството.

триъгълник на Карпман, жертва, агресор, спасител, Петя Георгиева психолог
Photo credit:
iLovevaquero.com

Според триъгълника на Карпман в процеса на общуване с другите ние несъзнавано преиграваме болезнени теми от своето минало. В този триъгълник хората играят три основни роли – Жертва, Спасител и Агресор (Преследвач). Всяка роля има “ първичен вход”, през който влиза в триъгълника. Това е ролята, с която най-много се идентифицираме и която стои в основата на нашата Аз-концепция. Веднъж завъртяни в динамиката на триъгълника, ние превключваме автоматично и към другите роли в него. Централно място във всяка роля заемат вътрешните вярвания, които са се изградили по време на детството ни. Тях Карпман нарича “теми на живота”.

Кога влизаме в „Триъгълника на Карпман“?

Това е всеки път, когато поемаме грижите за задълженията и отговорностите на другите (спасител). Не след дълго започваме да ги мразим, разгневяваме им се, защото ни дотежава (агресор). Чувстваме се използвани и се самосъжаляваме (жертва). Така в едно взаимоотношение ние можем да се движим в ъглите на този триъгълник, като сменяме тези позиции в рамките дори на един разговор. Това в най-опростен вид е модела на „Триъгълника на Карпман“.

1. Спасител

В ролята на Спасители влизаме, когато преживяваме себе си като безкористни помагачи. Да спасяваме другите е нашата главна мисия в живота. Зад тази роля често стои едно наше древно вярване, че самите ние не заслужаваме да бъдем обичани. Единственият начин това по някакъв начин да се случи е като правим другите емоционално зависими от нас. Зад нашето безкористно, на пръв поглед, помагане стои желанието ни да подчиним хората, в чиито живот влизаме като спасители. Най-големият ни несъзнаван страх в ролята на спасители е, че можем някога да останем сами на този свят. Самите ние страдаме от ниско самочувствие, което повдигаме единствено като се грижим за проблемите на другите.

Възможно е обаче в тази роля, когато не получим нужната оценка за действията си, да развием депресивни симптоми и самооценката ни да се срине. Като спасители ние не уважаваме чуждите граници. Понякога се опитваме да помагаме даже там, където не са ни повикали. Тук става въпрос за деструктивна проява на помощ, с която освобождаваме партньора от отговорност. Предпазваме го от последствията на собствените му действия, казваме „да“, когато всъщност ни се иска да кажем „не“. И тук не говорим за онази истинска проява на обич и добронамереност, когато някой основателно е потърсил нашата подкрепа и ние имаме желание да му помогнем. В тази ситуация ще изпитаме радост и удовлетворение и няма да попаднем в „триъгълника на драмата“.

В действителност грижата на спасителя далеч не е толкова добронамерена, колкото изглежда на пръв поглед. Тя предполага безпомощност от страна на другия. Ние спасяваме жертви, за които сме убедени, че не могат да се справят сами. В действителност те са способни да се справят сами, но нито те, нито ние признаваме този факт и така заедно скачаме в триъгълника на Агресор, Жертва, Спасител.

2. Агресор

След като се проявим като спасители, ние се прехвърляме в другия край на триъгълника – преследването. Когато влизаме в триъгълника в ролята на агресори (преследвачи)ние се опитваме изцяло да контролираме отношенията с другите. В нея ние несъзнавано възприемаме света като опасно място, в което отвсякъде ни дебнат невидими заплахи. Тази вътрешна логика ни кара, за да се защитим, да действаме винаги първи. Правим това, като доминираме над другите, използвайки всякакви ултиматуми и заплахи, за да ги подчиним. Основното ни оръжие в тази роля са обвиненията към другите. Те никога не правят нещата по начина, по който ние искаме. Склонни сме да направим скандал за най-дребните детайли от ежедневието. За нас гневът става основното гориво, което ни зарежда с енергия.

В ролята на агресори имаме особена нужда другите постоянно да заявяват своето уважение и респект към нас. Чувството ни за превъзходство над останалите често е компенсанция за собственото ни усещане за безсилие. В тази роля въобще не търпим и уважаваме чуждото мнение. То трябва чрез всички възможни методи да бъде елиминирано още в самото начало. И едно от най-опасните вътрешни вярвания, които управляват тази роля е, че другите са заслужили с поведението си агресията, с която ежеминутно ги заливаме. За да влезем в тази роля, най-вероятно самите ние сме имали в детството си родители, които са се държали агресивно с нас и не са уважавали собствените ни граници. И сега самите ние не сме склонни по никакъв начин да изпускаме контрола, независимо каква цена плащаме в живота си за това. За да играем тази роля, ние имаме нужда от жертви, чийто живот да контролираме изцяло, създавайки им илюзорното чувство, че се грижим за тях.

Започваме да изискваме, да се ядосваме и възмущаваме от човека, на когото сме помогнали така великодушно. Гневим се, защото сме направили нещо, което не сме искали, но сме се чувствали длъжни да направим, пренебрегнали сме собствените си нужди и сега човека отсреща ни изглежда неблагодарен и неоценяващ нашата саможертва. В един момент разбираме, че нещо не е наред, махаме ореола от главата си и грабваме тризъбеца. В повечето случаи хората, към които сме се проявили като спасители, моментално усещат промяната на настроението ни и това им дава повод да се нахвърлят върху нас. Досега ние с нашата непоискана помощ сме им изпратили послание, че са слаби и неспособни и сега е дошъл техният ред да заемат ъгъла на агресора в триъгълника. Това е нормална ответна реакция на това, че сме поели отговорността вместо тях, а това им показва за колко негодни ги смятаме.

1.Жертва

Идва ред и на последния ни ход. Когато влизаме в триъгълника в ролята на жертвав нас говори главно нараненото вътрешно дете. То се чувства абсолютно безпомощно и уязвимо, за да се справи само с предизвикателствата на живота. Ролята на жертва ни води автоматично до зависим тип поведение. В нея несъзнавано търсим силна фигура, която да се грижи за нас. В ролята на жертва ние не сме способни сами да носим отговорност за живота си. Затова несъзнавано чувстваме сигурност единствено, когато се подчиняваме на авторитети. В същото време обаче, изпитваме силен гняв от това, че те не винаги успяват да се погрижат добре за нас.

Ролята на жертва много често предизвиква другите да влизат в общуването с нас или като агресори, или като спасители. Жертвата привлича агресорите с това, че те самите са склонни да контролират живота на другите. В това общуване през чувството на вина, което жертвата предизвиква в агресорите, тя успява да получи емоционални и материални изгоди. В същото време чувството за самосъжаление, което жертвата изпитва в общуването с агресори, ѝ помага да не чувства отговорност за своя собствен живот. Тя стои заклещена в едно нещастно настояще, в което постоянно обвинява другите за проблемите си и практически не прави никакви крачки в реалността. Тя постоянно чака някой да я спаси и да се погрижи за нея. В тази роля ние никога не порастваме и не поемаме живота в собствените си ръце. Жертвата е неизбежният резултат от спасяването. Тук преобладава чувството на безпомощност,мъка, срам и самосъжаление.

Все пак, има начин да разрушим този порочен модел, а как можем да излезем, когато сме заседнали в някоя от ролите, ще ви споделя в следващата си статия.

Ако тази статия ви е харесала или ви е била полезна, моля, споделете я с приятели!

Индивидуално и семейно консултиране с Петя Георгиева – заявете час за разговор с мен тук.

 

Жертва, агресор и спасител – драматичният триъгълник

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *