триъгълник на Карпман, жертва, агресор, спасител, изход

Как можем да излезем, когато сме заседнали в някоя от ролите в омагьосания триъгълник?

Като начало е важно да се научим да разпознаваме чувствата и поведенията си, когато сме в някоя от ролите, описани в предишната статия. Когато сме в ролята на Жертва, вътрешният ни глас повтаря една и съща мантра: горкият Аз. Винаги другите са виновни за нашите емоции и се държат несправедливо спрямо нас. Чувстваме се вечно адски нещастни и потиснати. Когато сме в ролята на агресори, ние винаги сочим с пръст грешките на другите. Повтаряме им постоянно “ти си виновен” и „ще си получиш заслуженото“. В ролята на спасители много често използваме изречения като: „Сега ще ти помогна„, „Всичко ще бъде под контрол“.

триъгълник на драмата, жертва, агресор, спасител, Петя Георгиева психолог
Снимка:
Obekti.bg

След като се научим да идентифицираме специфичния език, през който ролята заживява в нас, е важно да се научим да разпознаваме вярванията, които мотивират съществуването на всяка една от ролите. За Жертвата това е вярата в заучената безпомощност. Локусът на контрол за Жертвата е външен, което означава, че тя вярва, че нищо в собствения ѝ живот не зависи от нея. Тя винаги е жертва на съдбата, обстоятелствата и другите. За да излезем от тази роля е необходимо с времето да пораснем. Да извървим отново пътя от малкото дете до пълноценния възрастен. Затова е много важно да получаваме от другите обич, но в същото време да ни поставят ясни граници. Да ни отправят посланието, че те самите не са отговорни за нашия собствен живот. В началото можем да се бунтуваме от нежеланието им да се грижат за нас. Но единственият начин, през който можем да случим по нов начин собствения си живот, е като започнем да поемаме отговорност за действията си. И тогава пред нас се открива непозната, но толкова красива перспектива. Можем сами да се изненадаме от всички умения за справяне, които с лекота придобиваме.

Излизането от ролята на Агресор е много трудно, защото е свързано с това да пуснем целия контрол, който скрепява света ни. За тази цел в тази роля трябва да си признаем нещо много трудно, а именно, че самите ние сме много уязвими същества. Да видим болката и страха, които ни карат да имаме нуждата постоянно да господстваме над другите. И едва тогава можем да се научим да постигаме целите си по нов начин, убеждавайки другите с доводи за собствената си правота. В началото можем да се чувстваме уязвими пред останалите, но с времето ние за първи път виждаме истинските лица на останалите. Сякаш досега сме били слепи за техния свят, виждайки в тях единствено сянката на пълното подчинение. За да излезем от тази роля, другите могат много да ни помогнат, като се научат да се противопоставят на нашия гняв и постоянни обвинения, като поставят ясни граници и се отстояват по един градивен начин.

За да излезем от ролята на Спасителя, е необходимо да си признаем най-дълбокото си вярване, че самите ние не заслужаваме любов. Това осъзнаване може да бъде болезнено, но през него ние можем да намерим изход от вечното си неудовлетворение, че другите не оценяват нашите действия и не ни се отблагодаряват за тях. Ние самите трябва да се научим да разпознаваме и уважаваме чуждите граници. Да разберем, че правейки другите зависими от нас, ние всъщност не им помагаме, а често задълбочаваме техните собствени проблеми. Когато помагаме на жертвата, ние всъщност не ѝ даваме шанс да порасне и да поеме живота си в свои ръце. Едва тогава ние осъзнаваме, че ние самите имаме качества извън това да помагаме, които да карат другите да ни обичат и да искат да се свързват с нас. Накрая, най-големият ни страх, че ще останем завинаги сами и изоставени, се стопява.

Виждате ли как сами участваме в този омагьосан триъгълник, който започва с най-добрите намерения да помогнем и да се погрижим? Спасяването и постоянната проява на загриженост не са проява на любов. Ролевият триъгълник всъщност предизвиква и поддържа усещане на неприязън към самите себе си и ни пречи да дадем израз на истинските си чувства към другите. Да се изправим лице в лице с истината и да им кажем, че ни нараняват с поведението си или да си тръгнем. Вместо това, за да се преживеем като добри, ние започваме да ги спасяваме.

Какво можете да направите:

Не давайте много повече, отколкото получавате (особено ако не получавате почти нищо). Казвайте това, което е истински важно за вас. Казвайте искрено „да“ и откровено „не“. Наслаждавайте се на своите интереси и занимания. Грижете се за нуждите си. Помнете, че в основата на спасителните операции стои скритата идея на самоподценяването. Ние спасяваме другите, защото не се чувстваме добре в кожата си, а тази грижа, макар и за кратко, ни зарежда с усещане за собствена стойност и значимост. Тъй като не се чувстваме обичани, ние се задоволяваме с това околните да се нуждаят от нас.

Отношенията ни с другите зависят от отношението ни към самите нас. Влизането в роли не ни приближава към другите, а ни отдалечава от тях. Да даваш или вършиш нещо за другите е част от здравословните междучовешки отношения, също както и това да се научиш кога да отказваш, как да не отстъпваш и да не вършиш неща вместо другите. Да се тренираме да разпознаваме ситуациите и да не преминаваме тънката граница между нормалната грижа и изкривеното спасяване не е лесно. На първо време е достатъчно да разпознаваме ситуациите, в които спасяваме някого, загърбвайки себе си. Отказвайте ролята на спасител, поемете отговорност за себе си и дайте възможност и на другите да го направят. Защото това е единствената здрава основа за удовлетворителни и щастливи взаимоотношения.

Всъщност ние можем да заявяваме собствените си нужди по един автентичен начин. За тази цел е нужно да си позволим да бъдем честни пред самите себе си. Когато признаем собствените си страхове, ставаме по-силни. Когато сме в роли, ние не ставаме истински близки. В истинската близост има доза уязвимост, но има и безкрайната радост от взаимното откриване на нас самите като уникални създания. Защото няма два свята, които да се преповтарят по един и същи начин. И истинският смисъл е точно в тази среща между световете. Среща отвъд ролите, които несъзнавано играем.

Ако тази статия ви е харесала или ви е била полезна, моля, споделете я с приятели!

Индивидуално и семейно консултиране с Петя Георгиева – заявете час за разговор с мен тук.

Как можем да излезем от Триъгълника на Карпман?

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *