Критиката и какво бихме могли да направим с нея?

Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е изпитал парещото жило на критиката. Дали сме били критикувани лично, индиректно или пък сме ставали свидетели на това как критикуват някой друг – едно е сигурно – критиката не е от най-приятните и лесно смилаеми явления. Въпреки това обаче, често срещаме критиката като част от ежедневната комуникация в различните аспекти от живота ни – личен, професионален, обществен.

критика, градивна критика
Photo credit:
The Point – RABOTA.ua

Важно е да разграничим градивната от деструктивната критика. Основната разлика между двете е, че градивната критика може да ни бъде полезна и благоприятна в крайна сметка, докато деструктивната критика – не. Поради тази причина е хубаво да умеем да различаваме двата вида и ако разпознаем деструктивна критика – да я подминем – безапелационно, хладнокръвно и непоколебимо, защото тя е безполезна.

Ето какво можем да правим, когато получим критика:

Да валидираме и уловим емоциите, които ще ни връхлетят първоначално. Първосигналната ни реакция, когато някой не одобри нас или нещо, което ние сме направили, може да се изрази в смущение, гняв, яд, желание за реванш (мисли от рода на „сега ще му покажа как се прави“, „ще види“, „защо ме напада“ ..)

Дайте си време да отмине емоцията. Преди да отговорите на коментар, твърдение или критика под друга форма, първо ИЗЧАКАЙТЕ, ако ситуацията го позволява, разбира се. Половин, един час, няколко часа, точно колко време няма значение, важното е емоцията да отшуми, тъй като когато сме подвластни на нея, много често след това съжаляваме за направеното/казаното.

Самоанализ. Кое е полезно за мен, какво мога да си взема от тази критика, което да ми е полезно и което ще ме развие? Тук трябва да избягваме т.н. анализ-парализ, а да извличаме полезното. Въпросите, които биха могли да ни помогнат са: Къде този човек наистина има право? Каква полза мога да имам от това? Има ли нещо, за което той все пак има право? Какво мога да подобря?

Благодарност. Най-доброто, което можем да направим, е да вземем полезното от критиката и напълно да се абстрахираме от личният елемент, от емоциите, които бушуват в нас, което, разбира се, не е лесна задача, но може да се превърне в автоматичен процес, същото както карането на кола, например. Защо да благодарим? Защото градивната критика има способността да ни развие и подобри, ако успеем да извлечем полезното от нея, ние наистина можем да станем по-добри в това, което правим.

В крайна сметка критиката може да бъде нещо хубаво, благодарение на което да се развиваме, от друга страна – критиката се явява като ръчна спирачна на прогреса ни, защото огромен процент от хората не предприемат действие към целите и мечтите си, защото се страхуват от критиката. Страхуват се от това какво ще кажат другите, семейството, приятелите, колегите. Това дали ще извлечем полза от критиката, или тя ще ни повали зависи от нас и нашата собствена нагласа и начин на възприятие.

 

 

Критиката и какво да правим с нея?

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *