А ти, какво чакаш? Да мине кризата? Да падне правителството? Да се намери лек срещу коронавируса? Някой да дойде и да ти „оправи“ живота? Или може би някой да дойде и да те признае, да ти каже, че можеш, да повярва в теб?
Какво чакаш? Да станеш достатъчно добър, подготвен? Имаш ли усещането, че нещо не е достатъчно? Сякаш не си достатъчно опитен, за да започнеш работата, която те вдъхновява и те кара да се чувстваш жив? Или не си достатъчно силен, богат, обичан, за да си щастлив? Не е тайна, че никой не е вечен. Но все по-често забравяме това. Всъщност припомняме си го, когато се случи най-лошото – когато загубим близък, приятел, роднина или когато наш близък, приятел или роднина загуби някой. Сякаш пропускаме нещо очевидно – че никой не е „застрахован“ – може да се случи на нас, на съседа ни, на приятел или на … всеки.
Какво чакаш? Никой не живее вечно, но по-важното е какво правиш с тази краткост? Чакаш – някой да те признае? Да те похвали? Да те оцени? Да извърви твоя път вместо теб? Или да ти посвети живота си, защото се мислиш за специален и че някой ти е длъжен? Или пък чакаш да дойде подходящия момент да направиш нещо? Ами ако утре те няма? Ако утре вече не съществуваш? Тогава какво ще стане с този така „дългоочакван“ подходящ момент, който така и може да не дочакаш? Все пак никой не е вечен, нали?
Но да се върнем на въпроса – ти, какво чакаш? Да бъдеш свободен или независим? Свободата всъщност е толкова свързана с независимостта! Двете не са просто ценности, те са религия – в отношенията и в живота! Интересно е, че всеки има право да бъде свободен, но не всеки знае какво да прави, когато получи тази свобода. Защо? Защото никой не ти казва, че свободата е преди всичко отговорност и че най-силно оценяваш свободата, след като преди това си разбрал какво значи подчинението. По-лесно ли е да си независим, ако преди това не си бил или е дори по-трудно? Веднъж свикнал с оковите, какво правиш, когато тях вече ги няма? Защо оценяваш най-много това, което нямаш?
Какво чакаш? Свободата е като въздуха, но не за всеки е лесна, има хора, които се губят в нея, потъват и не могат да се открият, да се намерят. За тях тя може да е бич, може да е неудобна, страшна, несигурна. По-лесно е да обвиниш някой друг, нали? По-леко е, когато отговорността не е твоя. Да, свободата и независимостта имат едно прекрасно качество – хамелеони са – могат да бъдат бич или наслада, зависи само от ТЕБ и от това какво правиш с тях!
Какво чакаш? Щом продължаваш да дишаш, значи има още неща, които Господ желае да направиш тук. Затова – действай! Направи това, за което в края на живота си най-много би съжалявал, ако не си го направил! До кога ще губиш времето си и ще оставяш живота си в ръцете на друг човек, на съдбата, на кризата, на еди какво си? Ще ви споделя една тайна – и тя е много простичка. Никога нищо и никой не чакам. Какво правя? Някое от следните неща – аз действам, развивам се или си почивам и се наслаждавам! Но никога нищо и никой не чакам. Няма време за това. А ти, какво чакаш?
Честита Независимост, България!
