Защо се предаваме? Защо се отказваме? Защо спираме?
Има различни причини за това, някои от които са:

- Искаме резултати ВЕДНАГА, НА МОМЕНТА и ако не ги получим ВЕДНАГА, се отказваме да продължим;
- Спираме да вярваме в себе си и във възможностите си, съмняваме се прекалено много;
- Не сме „пуснали“ миналото си, живеем още там, с болезнени или травматични спомени, които ни пречат да живеем СЕГА и ТУК и да видим обективно новата ситуация;
- Фокусирани сме само върху грешките, пропуските, неточностите, фокусът ни е към негативното;
- Страхуваме се от бъдещето, то е непознато, ново и не се знае какво ли ще ни донесе и това ни плаши;
- Не позволяваме на промените да се случат в живота ни, не сме гъвкави и отворени към нещо ново и различно;
- Бързо се отчайваме, обезкуражаваме се, падаме духом;
- Вярваме в своите недостатъци … и само в тях, не виждаме предимствата и качествата си;
- Вярваме, че някой ни е длъжен, че светът ни дължи нещо;
- СТРАХЪТ от провал е по-силен от МОТИВАЦИЯТА и ЖЕЛАНИЕТО за успех;
- Не визуализираме своите възможности;
- Чувстваме и/или си мислим, че имаме какво да губим;
- Работим прекалено много, което не е гаранция за успех, а по-скоро може да доведе до бърнаут;
- Предполагаме, че грешките ни са огромни, непоправими, уникални;
- Отказваме се при първия провал, не учим уроците си, спираме да опитваме;
- Самосъжаляваме се.
Защо се предаваме?