kogato se sybudish na 30

Когато се събудиш на 30, си е същото (но не точно). Ти пак си същия, животът ти не променя рязко посоката си. Обаче пък е някак ново, хубаво, различно. Чувстваш се цял, можещ и наясно, много наясно с това какъв си, какъв не си, какъв не искаш да бъдеш, какво искаш и какво не. Не виждаш смисъл в това да се стараеш да впечатляваш някой. Не ти е интересно да се правиш на интересен, нито са ти интересни хората, които се правят на такива. Търсиш истинското. Няма нужда да се доказваш и да се бориш за одобрение. Познаваш любовта, болката, истинското, фалша, приятелството, предателството и щастието. И знаеш цената на всичко това, защото си изпитал всичко това.

Когато се събудиш на 30, не са ти интересни мъжете, които си тръгват, но не са ти интересни и тези, от които ти би си тръгнала. Защото знаеш, че да нараняваш е жестоко и няма смисъл, няма да ти донесе нищо и е признак на слабост. Знаеш и какво е да те отхвърлят или предадат, познаваш вкуса на болката и не искаш да я причиняваш и на другите.

Играта на котка и мишка също не ти е интересна,  даже ти е скучна. Не защото не я разбираш, напротив – играл си я много пъти и я владееш отлично, само че това вече не ти е важно, няма смисъл за теб.  Търсиш истински хора, реални, открити, също като теб. Хора с душа. Знаеш колко е ценна душата на човек и когато някой е отворен  и уязвим пред теб, ти не го нараняваш, нищо че това е подходящ и дори отличен момент да го направиш! Познаваш лоялността, цениш дълбоко приятелството и знаеш какво е да бъдеш истински приятел.

Познаваш себе си по-добре от когато и да било преди! Виждаш целия път, който си извървял, всяка пътека на живота, през която си преминал, осъзнаваш до къде си стигнал и дали това място ти харесва, или не. Кой е казал, че равносметки се правят само около Нова година? 🙂

Пренареждаш приоритети и то толкова естествено. Осъзнаваш кои са важните неща, даваш си сметка къде се намираш, кое е ценното и кое няма абсолютно никакво значение.  Умееш да разграничаваш ясно работата, приятелството, семейството (ако имаш такова) и никога не пренебрегваш любимия човек, отделяш му достатъчно внимание, уважение, любов и му показваш колко го цениш. Не го оставяш да се колебае или да не е наясно с това какво изпитваш. Достатъчно зрял си, за да знаеш, че чувствата се изразяват – чрез думи, действия, жестове или поведение, няма значение как, но те се изразяват, защото никой не е врачка, за да знае как се чувстваш!

Достатъчно зрял, за да можеш да чуеш какво ти казват и умът, и сърцето. Точно така, и двете! Не отричаш едното, а признаваш, уважаваш и цениш и двете.  Знаеш, че са еднакво важни. И можеш да живееш в хармония с тях. Достатъчно зрял, за да не осъждаш другите, да не ги критикуваш. Защото нямаш право на това и защото никой не е длъжен да живее по твоите правила и защото … кой си ти, че да съдиш и критикуваш? Знаеш, че никой не ти е длъжен, както и че ти не си длъжен на никой. Знаеш какво значи уважение и можеш да го даваш на другите, както и да го получаваш. Знаеш какво заслужаваш. И можеш да даваш.

Можеш да се грижиш както за себе си, така и за другите. Можеш да обичаш и цениш както себе си, така и другите, да уважаваш и радваш.  Достатъчно зрял си, за да знаеш, че за да имаш и задържиш Любовта в живота си, е нужно да го искаш, да си готов за това, а също и да намериш място за нея в ежедневието си. Да й дадеш вниманието си, времето си, отдадеността си. Иначе не се получава, защото не можеш да получиш, без да дадеш. Когато се събудиш на 30, си е същото (но не точно).

Когато се събудиш на 30
Spread the love

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *